Новини

Filter news:
Found 92 news.
Гостуване на хърватските писателки Ружица Циндори и Ивана Шоят-Кучи в София

Гостуване на хърватските писателки Ружица Циндори и Ивана Шоят-Кучи в София

В периода от 24 до 27 април, в рамките на международното културно сътрудничество между Съюза на хърватските писатели, Народното читалище „Д-р Петър Берон” и Съюза на българските писатели, в София гостуваха хърватските писателки Ружица Циндори и Ивана Шоят-Кучи. По време на тяхното гостуване в София, на 27 април в българското Министерство на културата е организирана вечер на писателите, на която бяха представени двете писателки. Ружица Циндори представи своята стихозбирка „Странникът от Итака”, преведена на български език, а Ивана Шоят-Кучи представи романа си „Understadt”, в който се разказва за няколко генерации жени в Осийек през 20-я век, и за който получи наградата „Владимир Назор”. Гостуването на хърватските писателки е плод на многогодишното българо-хърватско сътрудничество, чиято цел е промоция на нашите автори в България, преводи на съвременните хърватски автори на български език, както и българските автори на хърватски език.

 

27.04.2012. | Press releases
България депозира своя ратификационен документ по Договора за присъединяването на Хърватия към EС

България депозира своя ратификационен документ по Договора за присъединяването на Хърватия към EС

България депозира в архива на италианското правителство своя ратификационен документ по Договора за присъединяването на Република Хърватия към ЕС, подписан на 9 декември 2011 г. в Брюксел. На 19 април 2012 г., на кратка церемония в италианското Министерство на външните работи, временно управляващият посолството на България в Рим, Тодор Стоянов връчи на Джорджо Маpaподи, началник на Дипломатическия договорно-правен отдел ратификационния документ, съставен в София на 16 март 2012 г. България се нареди сред първите държави-членки изразили своето съгласие за присъединяването на Хърватия към ЕС, след като на 17 февруари 2012 г. Народното събрание ратифицира договора с пълно мнозинство. Този акт беше израз на последователната политика на страната ни в подкрепа на европейското бъдеще на региона на Западните Балкани.

24.04.2012. | Press releases
Our EU membership is like coming back home
Our EU membership is like coming back home
 
Cro­ats believe that with the acces­sion to the Union, laws and rules will be respect­ed by every­body. If you are aspir­ing to a club, you need to be frank with oth­er mem­bers. It is of vital inter­est to us to see our neigh­bours join the EU aft­er they have ful­filled the require­ments.
Close-up:
H.E. Ms. Dan­i­jela Baris­ic has been Ambas­sa­dor of Cro­a­tia to Bul­gar­ia since 2009. She grad­u­at­ed from the Uni­ver­si­ty of Split and has a degree in Inter­na­tion­al Rela­tions from the Uni­ver­si­ty of Zagreb. In the mid-1990s, she joined the Cro­a­tian pres­i­dent's staff and from 2001 to 2008 was spokes­per­son for the Pres­i­dent. Ms. Baris­ic has been a report­er with Radio Split for a short peri­od. She is a mem­ber of the Cro­a­tian Pub­lic Rela­tions Asso­ci­a­tion. Ms. Baris­ic is flu­ent in Eng­lish, Bul­gar­i­an and Ital­ian.
- Your Excel­len­cy, Cro­a­tia suc­cess­ful­ly closed EU nego­ti­a­tions and signed the acces­sion trea­ty at the end of 2011 fol­low­ing rath­er lengthy talks. What major chal­len­ges were you faced with in the nego­ti­a­tion proc­ess?
- Indeed, talks start­ed in Octo­ber 2005 and closed in June 2011, i.e. they con­tin­ued for more than five and a half years. Chap­ter 23: Judi­ci­ary and fun­da­men­tal rights, as well as Chap­ter 8: Com­pe­ti­tion pol­i­cy proved the most demand­ing. Dif­fi­cul­ties con­nect­ed to the lat­ter stemmed from the fact that we had sev­er­al ship­yards, which used to receive mas­sive state aid and this did not com­ply with Euro­pe­an rules and prac­ti­ces. And it turned out a social rath­er than eco­nom­ic prob­lem as they employed large num­bers of peo­ple. They had to be either reor­gan­ized to be able to work prop­er­ly with­out state aid or wound down. Judi­ci­ary chap­ter was a prob­lem, like every­where in the region, as rules had to be over­hauled root and branch. Cro­a­tia, like Bul­gar­ia, head­ed for the EU from a com­plete­ly dif­fer­ent sys­tem - Social­ism - and it took us sev­er­al years to turn it into democ­ra­cy and mar­ket econ­o­my com­bined with respect for human rights. Addi­tion­al­ly, we have lived through a war, which stalled us even more. We had to deal with all these issues but I think at the end of the day we have been suc­cess­ful.
- You did it at the time when the EU sank into a severe cri­sis trig­gered by debt prob­lems in the Euro­zone. How did the Cro­a­tian author­i­ties man­age to sway the coun­try's cit­i­zens to sup­port EU mem­ber­ship in the ref­er­en­dum in Jan­u­ary?
- The gov­ern­ment did not actu­al­ly have to talk Cro­ats into cast­ing a pos­i­tive vote in the poll. We have always felt a part of Europe and EU mem­ber­ship for us is like com­ing home. We must note that EU acces­sion has been a pri­or­i­ty for all our gov­ern­ments since the coun­try declared its inde­pend­ence in 1992. We are so close­ly tied togeth­er with Europe, both eco­nom­i­cal­ly and his­tor­i­cal­ly, that we have always felt we belong with it. And then, sur­veys ahead of the Jan­u­ary ref­er­en­dum were tell­ing. Asked why they want to be part of the EU, most Cro­ats respond­ed that with the acces­sion to the Union, laws and rules will be respect­ed by every­body and qual­i­ty of edu­ca­tion, as well as envi­ron­ment pro­tec­tion, will be improved. Eco­nom­ic rea­sons were rat­ed fourth. Peo­ple believe that as we become part of the Euro­pe­an fam­i­ly, rules will be the same for every­body and those who work will prof­it.
- What moves is Cro­a­tia going to make to ensure its EU mem­ber­ship as of 1 July 2013? First, it has to go through a lengthy rat­i­fi­ca­tion proc­ess and mon­i­tor­ing, which is not sure to go smooth­ly.
- We have to go through the well known annu­al and inter­im progress reports. We, how­e­ver, are can­did with our part­ners and dis­close every­thing to them. If you are aspir­ing to a club, you need to be frank with oth­er mem­bers. This is no prob­lem for us at all. When we launched the acces­sion nego­ti­a­tion proc­ess, we said that we were not doing all the real­ly pain­ful reforms for Brus­sels but rath­er for our own sake. Sim­ply because we want our cit­i­zens to live well. And this is exact­ly why we are try­ing to show to our part­ners what we have achieved with­out embroid­er­ing the truth. We have under­tak­en com­mit­ments, and here come the results. I do not think we will have any prob­lems with the rat­i­fi­ca­tion of the trea­ty by the oth­er 27 Mem­ber States. (Bul­gar­ia rat­i­fied Cro­a­ti­a'a acces­sion trea­ty on 17 Feb­ru­a­ry, first among all Mem­ber States. The inter­view was tak­en few days ear­li­er - edi­tor's note). We have come, as I have said, a long way of stren­u­ous nego­ti­a­tions, which, at the end of the day, proved ben­e­fi­cial.
- Still, could Cro­a­tia have joined the EU ear­li­er, for instance, in 2004 or 2007, con­cur­rent­ly with oth­er coun­tries of the former Sovi­et bloc?
- We have a prov­erb that says it is easy to be a gen­er­al aft­er the end of a war. I guess you have yours with a sim­i­lar mean­ing. His­to­ry can­not be changed. In the aft­er­math of what has hap­pened over the past twen­ty years or so, we will become a full EU Mem­ber in 2013. It is use­less to look back and ask if we could have or couldn't have. We start­ed the nego­ti­a­tions in 2005 when Bul­gar­ia, for instance, closed them. More­over, the EU had its dif­fi­cul­ties in draw­ing up and rat­i­fy­ing the Lis­bon Trea­ty. In oth­er words, we were out of luck. But on the oth­er hand, when you have strug­gled to achieve some­thing, you are going to have an eas­ier time lat­er.
- What chan­ges do you, per­son­al­ly, expect in Cro­a­tia aft­er it joins the EU?
- It is essen­tial for peo­ple to learn to respect laws, just as they do in the so called "old" Mem­ber States of the EU. The sys­tem is the same for every­body and rules must not be bent. There were peo­ple in Cro­a­tia who thought they could bend rules believ­ing it would give them a bet­ter chance. When, how­e­ver, there is a stur­dy sys­tem and explicit rules, things change. Fur­ther­more, EU acces­sion should have a pos­i­tive impact on econ­o­my, too, as mem­ber­ship sets clear goals and dead­lines for their achieve­ment. We still need to brace our­selves and pull through the hard times, so that it will be eas­ier for us lat­er.
- Are, though, Cro­ats will­ing to tight­en their belts for the sake of pros­per­i­ty in the future?
- Yes, they are, pro­vid­ed they have a plain sched­ule and clear goals. We can live with hav­ing a hard time so that we live a bet­ter life in a few years. What is impor­tant is to have a strat­e­gy how to attain the set objec­tives.
- Even under Fran­jo Tudjman, Cro­a­tia was accused of exten­sive high-lev­el gov­ern­ment cor­rup­tion. Former prime min­is­ter Ivo Sanad­er is on tri­al. How are these prob­lems dealt with?
- It is easy. We have decid­ed that nobody is immune and we are all equal before the law. Laws are writ­ten for each of us and we have to respect them. There has been strong polit­i­cal will to deal with these prob­lems and I believe we are doing quite well. There, a former prime min­is­ter has been detained. Now he has been released on bail and his tri­al is pend­ing. A former dep­u­ty prime min­is­ter (Dam­ir Polan­cec - edi­tor's note) has already been con­vict­ed. For years, media in Cro­a­tia con­stant­ly wrote about some cor­rup­tion cas­es but noth­ing came out of it. Then, 3-4 years ago, there was final­ly the polit­i­cal will to fight this prob­lem. And thus, planned judi­ci­ary reforms turned into real­i­ty and this has been noticed by our Euro­pe­an part­ners. Now, there is no way back. Peo­ple have seen that those who do not abide by the law but design and devel­op cor­rup­tion schemes are tak­en to court, so they start­ed to believe the change has come.
- Have you set­tled the dis­putes, main­ly on the bor­der, with Slo­ve­nia, which were a sub­stan­tial stum­bling block dur­ing the acces­sion talks?
- Yes, the dis­putes have been set­tled. We have signed an agree­ment, under which we referred the issue to a court of arbi­tra­tion, which will set the bor­der. The dis­pute was brought back from the polit­i­cal stage to where it belongs - the legal one. What­ev­er the court decides, we will accept.
- Have the wounds of the war in the 1990s healed?
- When you enter Cro­a­tia, you will see no signs of the war. Build­ings and roads have been com­plete­ly recon­struct­ed, but peo­ple affect­ed by the war will car­ry scars on their hearts till the end of their lives. Nev­er­the­less, we decid­ed to put the war behind as life goes on and we must main­tain nor­mal rela­tions with all our neigh­bours. Hard as it is, we are cop­ing because one can­not live in his­to­ry. One must live in the future. Law­suits against war crim­i­nals regard­less of their ori­gin and the fact that those who have done evil have been brought to pun­ish­ment sig­nif­i­cant­ly helped us make this step. We have rebuilt the hous­es dam­aged in the war irre­spec­tive of whom they belonged to, hop­ing their own­ers will return to their birth­pla­ces. The proc­ess is slow, as due to the eco­nom­ic down­turn, there are not enough jobs right now, but we believe that things will change in the future.
- In this regard, how is Cro­a­tia going to solve its eco­nom­ic issues? It is a fact the coun­try is cur­rent­ly strug­gling.
- We have tak­en a num­ber of unpop­u­lar, yet urgent meas­ures. For exam­ple, we have raised VAT to 25% from 23%. We have made a start but we have yet to extend and car­ry through reforms in admin­is­tra­tion, to reduce the num­ber of clerks, trans­fer­ring peo­ple to indus­try and retail, to slash the gov­ern­ment budg­et def­i­cit. We are also fac­ing chal­leng­ing nego­ti­a­tions with the unions over curb­ing some social ben­e­fits such as the right to some com­pen­sa­tions and a 13th month sal­a­ry among oth­ers.
- What is hap­pen­ing in the area of priv­a­ti­za­tion?
- We have made a cru­cial mis­take, car­ry­ing out priv­a­ti­za­tion amidst war and it most­ly fail­ed to be done in a trans­par­ent way. And this is exact­ly why a few years ago when we were chang­ing the con­sti­tu­tion, we decid­ed that there will be no time-lim­it in cas­es relat­ed to war­time prof­it­eer­ing. So, any priv­a­ti­za­tion deal that there is a sus­pi­cion of being improp­er or ille­gal will be reviewed. We have many cas­es when dur­ing the war, the new own­ers fired all work­ers and sold the sites.
- How will Cro­a­tia, aft­er it joins the EU, work with the oth­er former Yugo­slav coun­tries, which are still can­di­dates?
- The issues we still have are bilat­er­al but we are mak­ing every effort to over­come them. It is of vital inter­est to us to see our neigh­bours join the EU aft­er they have ful­filled the require­ments. A year ago, we even gave them all doc­u­ments nec­es­sa­ry for EU mem­ber­ship in Cro­a­tian so that they do not have to trans­late them again. We will work with our neigh­bours under some region­al pro­grammes as in pol­i­tics, like in real life, it is good to have a neigh­bour in good health and with­out prob­lems. Look­ing at Europe's map, we see an area in the mid­dle of the EU, still not a mem­ber of the Union. It will be good to have this area join the Union. And this will be ter­ri­to­ri­al con­sol­i­da­tion rath­er than enlarge­ment. The West­ern Bal­kans can­not remain some grey spot on Europe's map.
- How, in par­tic­u­lar, is Cro­a­tia going to work with Bos­nia and Herze­gov­i­na, which is the big­gest pres­sure point in the region?
- Bos­nia must resolve its prob­lems on its own and we are ready to offer help in any­thing they need, as Cro­ats there are a con­sti­tu­tive pop­u­la­tion. We are will­ing to help Bos­nia and Herze­gov­i­na not as a teach­er who is offer­ing gui­dance, but as a part­ner who is offer­ing a hand togeth­er with oth­er EU Mem­ber States and the inter­na­tion­al com­mu­ni­ty.
- How has Bul­gar­ia helped Cro­a­tia on its way to EU mem­ber­ship?
- You have helped us by being can­did with us. You point­ed the mis­takes you had made and thus pro­tect­ed us from mak­ing the same mis­takes. It is eas­ier to talk to some­body who has been through the same prob­lems as you.
- Cro­a­tia has one of the most strik­ing sea­side are­as in Europe. How has Cro­a­tian tour­ism devel­oped aft­er the war?
- We have tak­en great care not to over­build the sea­side with hotels and hous­es in order to keep and pre­serve indeed this Adri­at­ic pearl. Mean­while, we have built good infra­struc­ture - high­ways from the Ser­bi­an, Hun­ga­ri­an and Slo­ve­ni­an bor­der to the sea­side. We have also tried to make it eas­ier for tour­ists from remote des­ti­na­tions such as Japan and the US to reach our coun­try, aft­er all, reach­ing Cro­a­tia from Europe by car is sim­ple. As a result, despite the eco­nom­ic cri­sis 2011 saw an increase of 10% in the num­ber of tour­ists to some 9 mil­lion against 2010. And this is a huge num­ber, tak­ing into account the fact that Cro­a­tia has a pop­u­la­tion of 4.5 mil­lion. We have yet to esti­mate the prof­it. We are also try­ing to devel­op the inte­ri­or as a tour­ist des­ti­na­tion. We do not have good ski resorts but what we do have are 8 nation­al parks and many pla­ces suit­a­ble for rural and envi­ron­men­tal tour­ism.
03.03.2012. | Press releases
плача с лика на Стйепан Радич

На сградата на Дома за ветерани, културата и изкуството в София е открита плача с лика на Стйепан Радич

В организацията на Сдружението за българо-хърватското приятелство „Й.Ю. Щросмаер” и Община „Илинден” в София, на 2 март 2012 г., на сградата на Дома за ветерани, културата и изкуството е открита плача с лика на Стйепан Радич. На откриването речи произнесоха председател на Сдружението г-н Трифон Павлов, кмет на Община „Илинден”,  г-жа Миглена Веселинова и посланик Данийела Баришич, която благодари на Сдружението за българо-хърватското приятелство „Й.Ю. Щросмаер” и Община „Илинден” за промоцията на културните връзки между Хърватия и България. Проектът и поставянето на плочата с лика на Стйепан Радич на сградата на Дома за ветерани, културата и изкуството в София реализирани са с помоща на Посолството на Република Хърватия в София и Отдела за култура в Министерството на външните и европейските работи на Република Хърватия.

02.03.2012. | Press releases
Борис Шпрем: Хърватия е благодарна на България за подкрепата й

Борис Шпрем: Хърватия е благодарна на България за подкрепата й 

Отличните двустранни отношения между нас никога не се били поставяни под съмнение. Двете ни страни вече близо 20 години имат много близки и добри взаимоотношения. Те според нас са и много приятелски и това може да се види в самото функциониране на държавните институции между Хърватия и България, а народите ни са правили това и много преди в своите исторически отношения.
Специално в Хърватия сме благодарни на подкрепата на Република България, която винаги е била безрезервна, постоянна и конструктивна. Желаем да продължим и да развиваме тези наши отношения между нас, било то свързано с размяната на парламентарен опит и за европейски практики. Желаем също така това сътрудничеството допълнително да бъде укрепено когато Република Хърватия стане и член на ЕС. Това каза председателят на хърватския Сабор Борис Шпрем в интервю за предаването "Нещо повече".

Шпрем обясни, че Хърватия почти изцяло е синхронизирала своята правна система с тази на ЕС. Хърватия почти изцяло е синхронизирала своята правна система с тази на ЕС, макар че трябва да ви кажа, че през тази година трябва да приемем още 50 закона, за да можем още повече да сме изравнили двете законодателни системи. От гледна точка на съдържанието на законите, трябва да кажа ,че сме направили значителни стъпки в реформирането на системата, но това обаче не означава, че нямаме още работа в областите като пазарна конкуренция , правосъдие и основа на човешките права. Ние всъщност вече близо 10 години работим по процеса на синхронизиране на стандартите на ЕС в Хърватия. Новото правителство в Загреб, смятам , че е решително в намерението си да води и да завърши реформите докрай и да промени хърватското общество, каза той.

В Босна и Херцеговина живеят хървати, като един от трите народа, които съжителстват в страната. За Босна и Херцеговина трябва да се намери решение, което ще задоволи всичките три общности и те да възприемат тази страна като своя родина. Двустранните отношения между Босна и Хърватия са интензивни и добросъседски и мога да кажа, че са партньорски. Хърватия уважава суверинитета на Босна и Херцеговина, териториалната и цялост и равностранността на трите общности и народа, които живеят там. Загреб иска Босна да получи статут на кандидат-член за ЕС . В същото време Хърватия внимателно наблюдава диалога между Сърбия и Косово и очаква, че този процес ще протича конструктивно и от двете страни и че Белград и Прищина ще участват сериозно и ангажирано в него и ще постигнат в крайна сметка решения по практическите въпроси на гражданите на Косово. Стабилността на Косово е много важна и за стабилността на целия регион на Балканите, коментира още Шпрем.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

17.02.2012. | Press releases
Данийела Баришич, посланик на Хърватия: Показахме, че законът е един и същ за всички

Данийела Баришич, посланик на Хърватия: Показахме, че законът е един и същ за всички


Данийела Баришич е посланик на Хърватия в България от 2009 г., като преди това е началник на кабинета на хърватския президент в продължение на близо осем години. За "Дневник" тя разказа за трудностите пред страната й по пътя към членството в Европейския съюз, за предизвикателствата, които предстоят и за целите на Хърватия.

 

16.02.2012. | Press releases
Регионалното сътрудничество - приоритет за Хърватия в ЕС

Регионалното сътрудничество - приоритет за Хърватия в ЕС

Ние не се съмнявахме, че хората няма да бъдат против влизането в ЕС. Хората, които подкрепиха влизането на Хърватия в ЕС се надяват, че ще се подобри спазването на законите и наредбите, ще се подобри опазването на околната среда, ще се подобри качеството на образованието и ще се подобри борбата срещу корупцията. Това са някои от причините заради които хората искат да влезем в ЕС. Така посланикът на Хърватия у нас Н.Пр. Данийела Баришич коментира одобрения от хърватите референдум за приемането на страната в ЕС в предаването "Събота 150".

Когато станем пълноправен член на ЕС първият приоритет за нас ще бъде регионално сътрудничество. Това ни е необходимо. Също така имаме няколко други стратегии за енергетика и околна среда, обясни тя.

От 1 юли 2013 година ние ще станем държава-членка с дерогация, т.е. тези, които не изпълняват всички условия. Ние започнахме подготовка за Шенген още преди няколко години и това не ни създаваше проблеми, коментира Н.Пр. Данийела Баришич.

Според посланика общите интереси между България и Хърватия са предимно в сферата на регионалното сътрудничество. И на вас и на нас ни е много важно тези страни да вървят по пътя си за интеграция към ЕС. Ние съвместно признахме Националния съвет на Либия през лятото. Също така вие правите много за страните от Арабската пролет и ние също имаме интерес в тази сфера, защото, както и вие, в миналото имахме по-добри отношения с някои от тези страни. С това мислим да помогнем на ЕС и ЕК да си вършат работата по-добре, каза тя.

Ние имаме проблем с чуждестранните инвестиции, които спадат. Вие сте по-добре във финансово отношение от нас. Ние имаме по-голям дефицит, обясни посланикът на Хърватия у нас.

 

28.01.2012. | Press releases
това каза министър-председателят Бойко Борисов по повод резултатите от референдума за членство на страната в ЕС

„Вчера хърватските граждани дадоха своята подкрепа за това страната им да се присъедини към ЕС. Този положителен резултат от референдума е плод на усилията на хърватското общество и политическите лидери по пътя към Европа. Щастлив съм, че през 2013 г. нашето европейско семейство ще се увеличи до 28 държави, от които още една – от региона на Югоизточна Европа”, това каза министър-председателят Бойко Борисов по повод резултатите от референдума за членство на страната в ЕС. „Членството на Хърватия в ЕС е окуражителен сигнал към страните от Западните Балкани. То е доказателство, че със сериозни реформи, с подкрепа за регионалното сътрудничество и добросъседските отношения, присъединяването към ЕС е възможно. България ще предприеме възможно най-скоро стъпки за ратифициране на договора за присъединяване на Хърватия”, допълни още премиерът Борисов.

23.01.2012. | Press releases
подписването на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз

На 9 декември в София тържествено е отбелязано подписването на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз

По случай подписването на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз, днес, 9 декември т.г. в София се състоя прием, организиран от Посолството на Република Хърватия в България и Посолството на Република Полша в България, като председателстваща страна на ЕС, с помоща на Информационен офис на Европейския парламент и Представителството на Европейската комисия в България. Символично, приемът се състоя в залата на информационния център на ЕС в София, където се събраха представители от институциите на ЕС в България, посланици и дипломатически представители на страни членки на ЕС и ЕИП (Норвегия и Швейцария), дипломатически представители на страни кандидати и аспиранти за членството в ЕС, както и от страните на Източното партньорство. На приема имаше представители от Министерството на външните работи на Република България, от Народното събрание, от Кабинета на президента на Република България, от Кабинета на министър-председателя на Република България, както и представители на медиите.

 

09.12.2011. | Press releases