Новини
На сградата на Дома за ветерани, културата и изкуството в София е открита плача с лика на Стйепан Радич
В организацията на Сдружението за българо-хърватското приятелство „Й.Ю. Щросмаер” и Община „Илинден” в София, на 2 март 2012 г., на сградата на Дома за ветерани, културата и изкуството е открита плача с лика на Стйепан Радич. На откриването речи произнесоха председател на Сдружението г-н Трифон Павлов, кмет на Община „Илинден”, г-жа Миглена Веселинова и посланик Данийела Баришич, която благодари на Сдружението за българо-хърватското приятелство „Й.Ю. Щросмаер” и Община „Илинден” за промоцията на културните връзки между Хърватия и България. Проектът и поставянето на плочата с лика на Стйепан Радич на сградата на Дома за ветерани, културата и изкуството в София реализирани са с помоща на Посолството на Република Хърватия в София и Отдела за култура в Министерството на външните и европейските работи на Република Хърватия.
Борис Шпрем: Хърватия е благодарна на България за подкрепата й
Отличните двустранни отношения между нас никога не се били поставяни под съмнение. Двете ни страни вече близо 20 години имат много близки и добри взаимоотношения. Те според нас са и много приятелски и това може да се види в самото функциониране на държавните институции между Хърватия и България, а народите ни са правили това и много преди в своите исторически отношения.
Специално в Хърватия сме благодарни на подкрепата на Република България, която винаги е била безрезервна, постоянна и конструктивна. Желаем да продължим и да развиваме тези наши отношения между нас, било то свързано с размяната на парламентарен опит и за европейски практики. Желаем също така това сътрудничеството допълнително да бъде укрепено когато Република Хърватия стане и член на ЕС. Това каза председателят на хърватския Сабор Борис Шпрем в интервю за предаването "Нещо повече".
Шпрем обясни, че Хърватия почти изцяло е синхронизирала своята правна система с тази на ЕС. Хърватия почти изцяло е синхронизирала своята правна система с тази на ЕС, макар че трябва да ви кажа, че през тази година трябва да приемем още 50 закона, за да можем още повече да сме изравнили двете законодателни системи. От гледна точка на съдържанието на законите, трябва да кажа ,че сме направили значителни стъпки в реформирането на системата, но това обаче не означава, че нямаме още работа в областите като пазарна конкуренция , правосъдие и основа на човешките права. Ние всъщност вече близо 10 години работим по процеса на синхронизиране на стандартите на ЕС в Хърватия. Новото правителство в Загреб, смятам , че е решително в намерението си да води и да завърши реформите докрай и да промени хърватското общество, каза той.
В Босна и Херцеговина живеят хървати, като един от трите народа, които съжителстват в страната. За Босна и Херцеговина трябва да се намери решение, което ще задоволи всичките три общности и те да възприемат тази страна като своя родина. Двустранните отношения между Босна и Хърватия са интензивни и добросъседски и мога да кажа, че са партньорски. Хърватия уважава суверинитета на Босна и Херцеговина, териториалната и цялост и равностранността на трите общности и народа, които живеят там. Загреб иска Босна да получи статут на кандидат-член за ЕС . В същото време Хърватия внимателно наблюдава диалога между Сърбия и Косово и очаква, че този процес ще протича конструктивно и от двете страни и че Белград и Прищина ще участват сериозно и ангажирано в него и ще постигнат в крайна сметка решения по практическите въпроси на гражданите на Косово. Стабилността на Косово е много важна и за стабилността на целия регион на Балканите, коментира още Шпрем.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Данийела Баришич, посланик на Хърватия: Показахме, че законът е един и същ за всички
Данийела Баришич е посланик на Хърватия в България от 2009 г., като преди това е началник на кабинета на хърватския президент в продължение на близо осем години. За "Дневник" тя разказа за трудностите пред страната й по пътя към членството в Европейския съюз, за предизвикателствата, които предстоят и за целите на Хърватия.
16.02.2012. | Press releases
Регионалното сътрудничество - приоритет за Хърватия в ЕС
Ние не се съмнявахме, че хората няма да бъдат против влизането в ЕС. Хората, които подкрепиха влизането на Хърватия в ЕС се надяват, че ще се подобри спазването на законите и наредбите, ще се подобри опазването на околната среда, ще се подобри качеството на образованието и ще се подобри борбата срещу корупцията. Това са някои от причините заради които хората искат да влезем в ЕС. Така посланикът на Хърватия у нас Н.Пр. Данийела Баришич коментира одобрения от хърватите референдум за приемането на страната в ЕС в предаването "Събота 150".
Когато станем пълноправен член на ЕС първият приоритет за нас ще бъде регионално сътрудничество. Това ни е необходимо. Също така имаме няколко други стратегии за енергетика и околна среда, обясни тя.
От 1 юли 2013 година ние ще станем държава-членка с дерогация, т.е. тези, които не изпълняват всички условия. Ние започнахме подготовка за Шенген още преди няколко години и това не ни създаваше проблеми, коментира Н.Пр. Данийела Баришич.
Според посланика общите интереси между България и Хърватия са предимно в сферата на регионалното сътрудничество. И на вас и на нас ни е много важно тези страни да вървят по пътя си за интеграция към ЕС. Ние съвместно признахме Националния съвет на Либия през лятото. Също така вие правите много за страните от Арабската пролет и ние също имаме интерес в тази сфера, защото, както и вие, в миналото имахме по-добри отношения с някои от тези страни. С това мислим да помогнем на ЕС и ЕК да си вършат работата по-добре, каза тя.
Ние имаме проблем с чуждестранните инвестиции, които спадат. Вие сте по-добре във финансово отношение от нас. Ние имаме по-голям дефицит, обясни посланикът на Хърватия у нас.
28.01.2012. | Press releases
„Вчера хърватските граждани дадоха своята подкрепа за това страната им да се присъедини към ЕС. Този положителен резултат от референдума е плод на усилията на хърватското общество и политическите лидери по пътя към Европа. Щастлив съм, че през 2013 г. нашето европейско семейство ще се увеличи до 28 държави, от които още една – от региона на Югоизточна Европа”, това каза министър-председателят Бойко Борисов по повод резултатите от референдума за членство на страната в ЕС. „Членството на Хърватия в ЕС е окуражителен сигнал към страните от Западните Балкани. То е доказателство, че със сериозни реформи, с подкрепа за регионалното сътрудничество и добросъседските отношения, присъединяването към ЕС е възможно. България ще предприеме възможно най-скоро стъпки за ратифициране на договора за присъединяване на Хърватия”, допълни още премиерът Борисов.
23.01.2012. | Press releasesНа 9 декември в София тържествено е отбелязано подписването на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз
По случай подписването на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз, днес, 9 декември т.г. в София се състоя прием, организиран от Посолството на Република Хърватия в България и Посолството на Република Полша в България, като председателстваща страна на ЕС, с помоща на Информационен офис на Европейския парламент и Представителството на Европейската комисия в България. Символично, приемът се състоя в залата на информационния център на ЕС в София, където се събраха представители от институциите на ЕС в България, посланици и дипломатически представители на страни членки на ЕС и ЕИП (Норвегия и Швейцария), дипломатически представители на страни кандидати и аспиранти за членството в ЕС, както и от страните на Източното партньорство. На приема имаше представители от Министерството на външните работи на Република България, от Народното събрание, от Кабинета на президента на Република България, от Кабинета на министър-председателя на Република България, както и представители на медиите.
09.12.2011. | Press releases
В понеделник на 31 октомври т.г. съгласно Кодекса и Закона, президентът на Република Хърватия Иво Йосипович разписа изборите за Хърватския Парламент. Те ще се проведат на 4 декември в Хърватия и на 3 и 4 декември од седем до деветнадесет часа в чужбина. „За всяко демократично общество изборите са изключително събитие, в което гражданите определят кой ще управлява в държавата и какво ще бъде бъдещето на нашата родина. И във времето на най-голямата криза, изборите могат да бъдат поврат към нов оптимизъм и полет. Вярвам, че това могат да бъдат предстоящите избори. Това зависи от вас гражданки и граждани, но зависи и от участниците в изборите: коалиции, партии и от независими листи. За да бъдат изборите истински демократични, участниците в изборите трябва отговорно да водят кампаниите си, фокусирайки се на ключови въпроси на общественото развитие, излизане от политическата, икономическата и морална криза, на бъдещето на Хърватия в Европейския съюз, на мястото ни на глабалната световна сцена и ролята в регионалното обкръжение.”
31.10.2011. | Press releases
Обръщение на президента Йосипович по случай парламентарните избори
В понеделник на 31 октомври т.г. съгласно Кодекса и Закона, президентът на Република Хърватия Иво Йосипович разписа изборите за Хърватския Парламент. Те ще се проведат на 4 декември в Хърватия и на 3 и 4 декември од седем до деветнадесет часа в чужбина. „За всяко демократично общество изборите са изключително събитие, в което гражданите определят кой ще управлява в държавата и какво ще бъде бъдещето на нашата родина. И във времето на най-голямата криза, изборите могат да бъдат поврат към нов оптимизъм и полет. Вярвам, че това могат да бъдат предстоящите избори. Това зависи от вас гражданки и граждани, но зависи и от участниците в изборите: коалиции, партии и от независими листи. За да бъдат изборите истински демократични, участниците в изборите трябва отговорно да водят кампаниите си, фокусирайки се на ключови въпроси на общественото развитие, излизане от политическата, икономическата и морална криза, на бъдещето на Хърватия в Европейския съюз, на мястото ни на глабалната световна сцена и ролята в регионалното обкръжение.”