Новини

Filter news:
Found 69 news.
Милан Бандич: Отношенията между София и Загреб стават все по-добри

С всеки изминал ден и месец отношенията между София и Загреб стават все по-добри. Това отчете в интервю за предаването "Преди всички" кметът на Загреб Милан Бандич.

Бизнесмените от Загреб имат интерес да инвестират преди всичко в инфраструктурата в България: Загреб вече е постигнал доста в тази област и ние желаем да работим с вас, защото хърватският опит се доближава до опита на редица европейски столици и големи градове. На принципа на публично-частното партньорство бизнесмените от Загреб имат интерес да инвестират в София, за което ще свидетелстват за в бъдеще и нашите общи интереси и постижения. Всички столици и градове в Европа имат голяма и обща цел – да бъдат свързващото звено с регионите. Щастлив съм, че с г-жа Фандъкова ще можем да разширим отношенията си преди всичко в сферата на бизнеса и местната икономика между София и Загреб.

Загреб може да бъде пример за много европейски столици в областта на сигурността, категоричен бе още Милан Бандич.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

http://bnr.bg/Audio.aspx?lang=1026#http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Politic/Bulgaria/Pages/0908bandich.aspx

 

09.08.2012. | Press releases
прощалните срещи посланик Данийела Баришич

В рамките на прощалните срещи посланик Данийела Баришич се срещна с председателя на Народното събрание Цецка Цачева (4 юни) и с президента на Република България Росен Плевнелиев (14 юни). На срещите, които преминаха в изключително приятелска атмосфера, бяха патвърдени добрите отношения между двете страни и стремеж за по-интензивно развитие на икономическото сътрудничество. Посланик Баришич благодари за континуираната подкрепа за Хърватия по време на присъединителните преговори, а от българската страна потвърдиха понататъшната готовност за размяна на опита свързан с използването на европейските фондове. На 14 юни е организиран и прощален прием за представителите на дипломатическия сбор в Република България, за изтъкнатите представители на българския обществен живот и хърватската общност.   

 

14.06.2012. | Press releases
Подписан Меморандум за сътрудничество и приятелство между град Загреб и град София

Подписан Меморандум за сътрудничество и приятелство между град Загреб и град София

По покана на кмета на София, Йорданка Фандъкова  на 27 и 28 май, на посещение в София  пристигна кмет на град Загреб, Милан Бандич със сътрудниците си. Заинтересовани от общите възможности за разширяване на отношенията между двата града, кметовете на Загреб и София подписаха Меморандум за сътрудничество и приятелство между град Загреб и град София, който се базира на взаимния интерес за бъдещото сътрудничество. На подписването присъстваше и посланика на Република Хърватия Данийела Баришич. По време на срещата стана дума за скорошното земетресение сполетяло България, а кмета на Загреб, Милан Бандич покани 50 деца от Владая, квартал до София, където имаше нанесени големи щети от земетресението, да почиват две седмици на Адриатическия бряг.

 

28.05.2012. | Press releases
Лидия Хорват Дунйко в концерта

Участие на хъватската оперна певица Лидия Хорват Дунйко в концерта на Софийската филхармония

По случай Деня на славянската писменост и Светите братя Кирил и Методи, на 24 май в София в концертната зала „България” е организиран концерт на Софийската филфармония, под диригентството на Александър Сиднев, диригент на Московския държавен синфоничен оркестър. Участие взеха много певци солисти между които и хърватската оперна певица-сопран, Лидия Хорват Дунйко, носителка на много държавни и международни награди и признания, между които и най-високото хърватско признание за заслуги в културата – орден red Danice hrvatske s likom Marka Marulića. На концерта са изпълнени избрани творби от славянското музикално творчество. Лидия Хорват Дунйко изпълни ария от операта „Никола Шубич Зрински” от Иван Πл. Зайц.

24.05.2012. | Press releases
Представяне на туристическите предложения на град Загреб в София

Представяне на туристическите предложения на град Загреб в София

В организацията на Офиса на туристическата общност в Загреб и Българската асоциация на туроператорите и туристическите агенции (АВТТА), на 22 май в София, в хотел Шератон беше организирана официална вечеря по случай представянето на туристическите предложения на град Загреб. На представянето на Офиса на туристическата общност в Загреб, на гостите се представиха директорът на Българската асоциация на туроператорите и туристическите агенции Ирена Георгиева, посланикът на Република Хърватия Данийела Баришич, директорът на Хърватската туристическа общност Нико Булич и директорът на Офиса на туристическата общност в град Загреб Амелия Томашевич. За добрата атмосфера се погрижиха хърватската виолончелистка Ана Руцнер и е прожектиран филм „Българи в Загреб”, реализиран от ХТЗ.

 

22.05.2012. | Press releases
Данийела Баришич, посланик на Хърватия: Sega, 19.05.2012.

В хладен и дъждовен майски ден в резиденцията си в центъра на София ме посреща посланичка на Хърватия у нас Н.Пр. Данийела Баришич –  слънчева, приветлива и гостоприемна, каквато е родината й. Изненедва ме с прекрасния си български език, когато започваме разговора и веднага я поздравявам за това. „Започнах да уча български език, когато дойдох тук през 2009 г. В основното училище изучавах кирилица и не ми беше толкова трудно“, разказва тя. И споделя, че синът Вйекослав, който скоро ще стане на 15 години, най-често я критикува за българския й правоговор. Момчето учи в Националния учебен комплекс по културата в кв. Горна баня. „Сам избра да се запише в българско училище и се справя много добре“, доволна е госпожа Баришич. Горда е, че Вйекослав успешно си е взел изпитите след седми клас миналата година и сега продължава обучението си в училището в Горна баня.
 Опознавайки българския, посланичката на Хърватия у нас установява, че двата езика имат съществени прилики, въпреки че ние използваме кирилица, а в родината й се пише на латиница. „Има много думи, които се използват и в хърватския, и в българския език. Някои от тях звучат еднакво, но значенията им са различни“, казва тя. И веднага дава пример: „...когато в Хърватия казваме „меч” говорим за спортна среща например футболен мач; а оръжието меч наричаме „мач”.
На видно място в резиденцията си хърватската посланичка е поставила картина, изобразяваща глаголицата - дело на българската художничка Антония Дуенде. Творбата е с лично посвещение на госпожа Баришич. „В Хърватия се пише на глаголица до ХІХ век“, обяснява посланичката, която много се интересува от история. Дипломатката е избрала да окачи по стените в резиденцията си картини на съвременни хърватски художници, както и на български. Има и творби, изобразяващи Адриатическо море. „Обичам слънцето и морето“, споделя Баришич, която е родена в град Шибеник, но е израстнала в Сплит – една от перлите на Далматинското крайбрежие. Освен с природните си красоти, градът привлича туристи от цял свят с Двореца на Диоклециан, който е включен в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. В Шибеник пък се намира катедралата „Свети Яков“ - също обект, поставен под закрилата на ЮНЕСКО.
Любимото кътче в резиденцията на госпожа Баришич е ниша в стената, в която е подредила много снимки. Освен със семейството си, посланичката има фотографии с видни политици от цял свят - Джордж Буш,  Борис Тадич,  Филип Вуянович, Георги Първанов,  Стипе Месич. Има снимка и с папа Йоан Павел Втори, с когото се е срещала три пъти.
България й харесва и се чувства щастлива тук. “Цялото ми семейство харесва страната ви“, казва дипломатката. И споделя, че обича да обикаля из България. Данийела Баришич идва у нас за първи път през 2003 г. - по това време е говорителка на тогавашния хърватски държавен глава Стипе Месич. Служебно посещава София и Варна. Четири години по-късно се връща– пак по работа, и пак в столицата. Отива и до Рилския манастир. „Не си спомням дали при първата, или при втората визита с президентския кортеж минахме покрай Докторската градина. Когато слязох от колата, си казах, че е много хубаво и бих могла да живея тук“, разказва тя. Това, което тогава си пожелала става реалност през 2009 г. Точно в този район се намират посолството и резиденцията, от чиято тераса се разкрива прекрасен изглед към храм-паметника „Александър Невски“.
Данийела Баришич споделя, че с удоволствие се разхожда в тази част на София, но опознава и други български градове. Харесва също Пловдив, Велико Търново и българското крайбрежие. Хърватската дипломатка е изключително впечатлена от Жеравна, където е била през есента на миналата година. От срещите и познанствата си у нас посланичката е стигнала до извода, че българи и хървати имат доста общи черти. „Чувствам българите близки“, казва тя.
Посланичката признава, че харесва българските сериали. Любими са й „Столичани в повече“ и „Седем часа разлика“. Миналата година „Стъклен дом“ бил излъчен в Хърватия и предизвикал интерес сред зрителите. Сега пък в България хит са хърватските сериали – „Изборът на Лара“ и „Долината на слънцето“. Дипломатката се надява сериалите да повишат интереса на българите към Хърватия и на хърватите към България. В момента по кината в Хърватия върви и „Мисия Лондон“, който Баришич вече е гледала у нас. Дипломатката споделя, че първата българска книга, която прочела е точно „Мисия Лондон“, а Алек Попов е любимият й автор. Всъщност Баришич обожава да чете – най-вече исторически книги. Не среща никакви трудности, когато чете български книги. В библиотеката си има много художествени произведения на наши автори. Свободното си време тя предпочита да прекара в компанията на хубава книга и мелодична песен. От хърватските певци харесва Оливер Драгоевич, както и традиционните далматински песни, изпълнявани акапелно от мъжки хор, състоящ се от между 4 и 7 души. Данийела Баришич си пада и по рокбанди като Ю2.
На посланичката не са й чужди домакинските дейности – с удоволствие глади и чисти, но не обича да готви. Отговорността за приготвянето на храна е поверила на съпруга си Хрвойе. „Така сме си разпределили домакинските задължения“, усмихва се Баришич.
Признава, че самата тя не е спортен фен, но пък съпругът и синът й се интересуват от различни видове спорт. Особено тийнеджърът Вйекослав, който знае всичко за всеки вид спорт, дори и за нетолкова популярните на Балканите бейзбол и крикет. Госпожа Баришич разкрива, че доста е спортувала, когато била малка. „Опитах почти всички спортове - гимнастика, плуване, баскетбол, хандбал, дори няколко години играх народни танци“, разказва тя. И все пак има любим футболен отбор - разбира се, „Хайдук“ от град Сплит. Българска връзка има и тук - Красимир Балъков бе треньор на „Хайдук“ от май м.г. до средата на март т.г. „Не мога да гледам мач по телевизията, ако се налага да гледам спортно състезание – по-добре да съм на стадиона. Там съм по-загрижена за отбора си. Но предпочитам да се разхождам, да седна в някое уютно кафене и да разглеждам хората, които преминават. Това ми е  много по-приятно“, казва Данийела Баришич. Миналата година цялото семейство отишло в Банко по време на състезанията от Световната купа по ски, за да подкрепи сънародника си Ивица Костелич. Дипломатката не обича снега, нито пък кара ски, все пак е родом от Далмация.
Данийела Баришич завършва гимназия в Сплит, където записва и висше образование. Има диплома по икономика от местния университет. Амбициозната дама е учила и  Международни отношения във Факултета по политическите науки в Загреб. През 1995 г., докато държавен глава е Франьо Туджман, започва работа в пресцентъра на президентството. Когато Стипе Месич поема управлението на страната през 2000 г., Баришич става негова говорителка и остава на този пост девет години. „Придружавах президента на всичките му срещи както в Хърватия, така и в чужбина. Научих изключително много неща и натрупах ценен опит“, казва тя. Затова не й било трудно, когато започва посланическия си мандат у нас през 2009 г. Дипломатката е благодарна за подкрепата, която България оказва на Хърватия по пътя й към членството в ЕС. То официално трябва да стане факт на 1 юли 2013 г. „В политиката обикновено няма приятелства, но мога да кажа, че с България сме добри приятели. Винаги ни подкрепяхте в преговорите за ЕС, а преди това и за НАТО“, казва тя.  България е една от първите, признали независимостта на Хърватия през 1992 г., а сега е сред първите страни-членки, ратифицирали договора за хърватското членство в ЕС.
Данийела Баришич обяснява, че влизането на страната й в ЕС е естествен процес. „Ние сме в Европа и винаги сме били част от нея. Няма друг път освен към ЕС, с който сме силно обвързани - преките чуждестранни инвестиции в Хърватия идват предимно от страните-членки на ЕС; туристите са от държавите-членки; кредитите, които гражданите и компаниите теглят от банките са в евро“, казва тя.

 

 


19.05.2012. | Press releases
Хърватските бейзболисти в България

Хърватските бейзболисти в България

Бейзболен клуб „Загреб” за съжаление претърпя две поражения в бейзболната интерлига за Югоизточна Европа през почивните дни, при гостуването им в Благоевград. Българския клуб Бизони победи хърватския с 10:5 в събота на 5 май, а в неделя с 5:2. Интерлигата се провежда за пети път, а в южната група са бейзболните клубове „Загреб”, „Нада” от Сплит, „Олимпия” от Карловац, „Виндия” от Вараждин, „Београд 96” и „Бизони” от Благоевград.  В северната група на интерлигата участват клубовете от Словакия, Австрия и Унгария.      

05.05.2012. | Press releases
Гостуване на хърватските писателки Ружица Циндори и Ивана Шоят-Кучи в София

Гостуване на хърватските писателки Ружица Циндори и Ивана Шоят-Кучи в София

В периода от 24 до 27 април, в рамките на международното културно сътрудничество между Съюза на хърватските писатели, Народното читалище „Д-р Петър Берон” и Съюза на българските писатели, в София гостуваха хърватските писателки Ружица Циндори и Ивана Шоят-Кучи. По време на тяхното гостуване в София, на 27 април в българското Министерство на културата е организирана вечер на писателите, на която бяха представени двете писателки. Ружица Циндори представи своята стихозбирка „Странникът от Итака”, преведена на български език, а Ивана Шоят-Кучи представи романа си „Understadt”, в който се разказва за няколко генерации жени в Осийек през 20-я век, и за който получи наградата „Владимир Назор”. Гостуването на хърватските писателки е плод на многогодишното българо-хърватско сътрудничество, чиято цел е промоция на нашите автори в България, преводи на съвременните хърватски автори на български език, както и българските автори на хърватски език.

 

27.04.2012. | Press releases
България депозира своя ратификационен документ по Договора за присъединяването на Хърватия към EС

България депозира своя ратификационен документ по Договора за присъединяването на Хърватия към EС

България депозира в архива на италианското правителство своя ратификационен документ по Договора за присъединяването на Република Хърватия към ЕС, подписан на 9 декември 2011 г. в Брюксел. На 19 април 2012 г., на кратка церемония в италианското Министерство на външните работи, временно управляващият посолството на България в Рим, Тодор Стоянов връчи на Джорджо Маpaподи, началник на Дипломатическия договорно-правен отдел ратификационния документ, съставен в София на 16 март 2012 г. България се нареди сред първите държави-членки изразили своето съгласие за присъединяването на Хърватия към ЕС, след като на 17 февруари 2012 г. Народното събрание ратифицира договора с пълно мнозинство. Този акт беше израз на последователната политика на страната ни в подкрепа на европейското бъдеще на региона на Западните Балкани.

24.04.2012. | Press releases
Our EU membership is like coming back home
Our EU membership is like coming back home
 
Cro­ats believe that with the acces­sion to the Union, laws and rules will be respect­ed by every­body. If you are aspir­ing to a club, you need to be frank with oth­er mem­bers. It is of vital inter­est to us to see our neigh­bours join the EU aft­er they have ful­filled the require­ments.
Close-up:
H.E. Ms. Dan­i­jela Baris­ic has been Ambas­sa­dor of Cro­a­tia to Bul­gar­ia since 2009. She grad­u­at­ed from the Uni­ver­si­ty of Split and has a degree in Inter­na­tion­al Rela­tions from the Uni­ver­si­ty of Zagreb. In the mid-1990s, she joined the Cro­a­tian pres­i­dent's staff and from 2001 to 2008 was spokes­per­son for the Pres­i­dent. Ms. Baris­ic has been a report­er with Radio Split for a short peri­od. She is a mem­ber of the Cro­a­tian Pub­lic Rela­tions Asso­ci­a­tion. Ms. Baris­ic is flu­ent in Eng­lish, Bul­gar­i­an and Ital­ian.
- Your Excel­len­cy, Cro­a­tia suc­cess­ful­ly closed EU nego­ti­a­tions and signed the acces­sion trea­ty at the end of 2011 fol­low­ing rath­er lengthy talks. What major chal­len­ges were you faced with in the nego­ti­a­tion proc­ess?
- Indeed, talks start­ed in Octo­ber 2005 and closed in June 2011, i.e. they con­tin­ued for more than five and a half years. Chap­ter 23: Judi­ci­ary and fun­da­men­tal rights, as well as Chap­ter 8: Com­pe­ti­tion pol­i­cy proved the most demand­ing. Dif­fi­cul­ties con­nect­ed to the lat­ter stemmed from the fact that we had sev­er­al ship­yards, which used to receive mas­sive state aid and this did not com­ply with Euro­pe­an rules and prac­ti­ces. And it turned out a social rath­er than eco­nom­ic prob­lem as they employed large num­bers of peo­ple. They had to be either reor­gan­ized to be able to work prop­er­ly with­out state aid or wound down. Judi­ci­ary chap­ter was a prob­lem, like every­where in the region, as rules had to be over­hauled root and branch. Cro­a­tia, like Bul­gar­ia, head­ed for the EU from a com­plete­ly dif­fer­ent sys­tem - Social­ism - and it took us sev­er­al years to turn it into democ­ra­cy and mar­ket econ­o­my com­bined with respect for human rights. Addi­tion­al­ly, we have lived through a war, which stalled us even more. We had to deal with all these issues but I think at the end of the day we have been suc­cess­ful.
- You did it at the time when the EU sank into a severe cri­sis trig­gered by debt prob­lems in the Euro­zone. How did the Cro­a­tian author­i­ties man­age to sway the coun­try's cit­i­zens to sup­port EU mem­ber­ship in the ref­er­en­dum in Jan­u­ary?
- The gov­ern­ment did not actu­al­ly have to talk Cro­ats into cast­ing a pos­i­tive vote in the poll. We have always felt a part of Europe and EU mem­ber­ship for us is like com­ing home. We must note that EU acces­sion has been a pri­or­i­ty for all our gov­ern­ments since the coun­try declared its inde­pend­ence in 1992. We are so close­ly tied togeth­er with Europe, both eco­nom­i­cal­ly and his­tor­i­cal­ly, that we have always felt we belong with it. And then, sur­veys ahead of the Jan­u­ary ref­er­en­dum were tell­ing. Asked why they want to be part of the EU, most Cro­ats respond­ed that with the acces­sion to the Union, laws and rules will be respect­ed by every­body and qual­i­ty of edu­ca­tion, as well as envi­ron­ment pro­tec­tion, will be improved. Eco­nom­ic rea­sons were rat­ed fourth. Peo­ple believe that as we become part of the Euro­pe­an fam­i­ly, rules will be the same for every­body and those who work will prof­it.
- What moves is Cro­a­tia going to make to ensure its EU mem­ber­ship as of 1 July 2013? First, it has to go through a lengthy rat­i­fi­ca­tion proc­ess and mon­i­tor­ing, which is not sure to go smooth­ly.
- We have to go through the well known annu­al and inter­im progress reports. We, how­e­ver, are can­did with our part­ners and dis­close every­thing to them. If you are aspir­ing to a club, you need to be frank with oth­er mem­bers. This is no prob­lem for us at all. When we launched the acces­sion nego­ti­a­tion proc­ess, we said that we were not doing all the real­ly pain­ful reforms for Brus­sels but rath­er for our own sake. Sim­ply because we want our cit­i­zens to live well. And this is exact­ly why we are try­ing to show to our part­ners what we have achieved with­out embroid­er­ing the truth. We have under­tak­en com­mit­ments, and here come the results. I do not think we will have any prob­lems with the rat­i­fi­ca­tion of the trea­ty by the oth­er 27 Mem­ber States. (Bul­gar­ia rat­i­fied Cro­a­ti­a'a acces­sion trea­ty on 17 Feb­ru­a­ry, first among all Mem­ber States. The inter­view was tak­en few days ear­li­er - edi­tor's note). We have come, as I have said, a long way of stren­u­ous nego­ti­a­tions, which, at the end of the day, proved ben­e­fi­cial.
- Still, could Cro­a­tia have joined the EU ear­li­er, for instance, in 2004 or 2007, con­cur­rent­ly with oth­er coun­tries of the former Sovi­et bloc?
- We have a prov­erb that says it is easy to be a gen­er­al aft­er the end of a war. I guess you have yours with a sim­i­lar mean­ing. His­to­ry can­not be changed. In the aft­er­math of what has hap­pened over the past twen­ty years or so, we will become a full EU Mem­ber in 2013. It is use­less to look back and ask if we could have or couldn't have. We start­ed the nego­ti­a­tions in 2005 when Bul­gar­ia, for instance, closed them. More­over, the EU had its dif­fi­cul­ties in draw­ing up and rat­i­fy­ing the Lis­bon Trea­ty. In oth­er words, we were out of luck. But on the oth­er hand, when you have strug­gled to achieve some­thing, you are going to have an eas­ier time lat­er.
- What chan­ges do you, per­son­al­ly, expect in Cro­a­tia aft­er it joins the EU?
- It is essen­tial for peo­ple to learn to respect laws, just as they do in the so called "old" Mem­ber States of the EU. The sys­tem is the same for every­body and rules must not be bent. There were peo­ple in Cro­a­tia who thought they could bend rules believ­ing it would give them a bet­ter chance. When, how­e­ver, there is a stur­dy sys­tem and explicit rules, things change. Fur­ther­more, EU acces­sion should have a pos­i­tive impact on econ­o­my, too, as mem­ber­ship sets clear goals and dead­lines for their achieve­ment. We still need to brace our­selves and pull through the hard times, so that it will be eas­ier for us lat­er.
- Are, though, Cro­ats will­ing to tight­en their belts for the sake of pros­per­i­ty in the future?
- Yes, they are, pro­vid­ed they have a plain sched­ule and clear goals. We can live with hav­ing a hard time so that we live a bet­ter life in a few years. What is impor­tant is to have a strat­e­gy how to attain the set objec­tives.
- Even under Fran­jo Tudjman, Cro­a­tia was accused of exten­sive high-lev­el gov­ern­ment cor­rup­tion. Former prime min­is­ter Ivo Sanad­er is on tri­al. How are these prob­lems dealt with?
- It is easy. We have decid­ed that nobody is immune and we are all equal before the law. Laws are writ­ten for each of us and we have to respect them. There has been strong polit­i­cal will to deal with these prob­lems and I believe we are doing quite well. There, a former prime min­is­ter has been detained. Now he has been released on bail and his tri­al is pend­ing. A former dep­u­ty prime min­is­ter (Dam­ir Polan­cec - edi­tor's note) has already been con­vict­ed. For years, media in Cro­a­tia con­stant­ly wrote about some cor­rup­tion cas­es but noth­ing came out of it. Then, 3-4 years ago, there was final­ly the polit­i­cal will to fight this prob­lem. And thus, planned judi­ci­ary reforms turned into real­i­ty and this has been noticed by our Euro­pe­an part­ners. Now, there is no way back. Peo­ple have seen that those who do not abide by the law but design and devel­op cor­rup­tion schemes are tak­en to court, so they start­ed to believe the change has come.
- Have you set­tled the dis­putes, main­ly on the bor­der, with Slo­ve­nia, which were a sub­stan­tial stum­bling block dur­ing the acces­sion talks?
- Yes, the dis­putes have been set­tled. We have signed an agree­ment, under which we referred the issue to a court of arbi­tra­tion, which will set the bor­der. The dis­pute was brought back from the polit­i­cal stage to where it belongs - the legal one. What­ev­er the court decides, we will accept.
- Have the wounds of the war in the 1990s healed?
- When you enter Cro­a­tia, you will see no signs of the war. Build­ings and roads have been com­plete­ly recon­struct­ed, but peo­ple affect­ed by the war will car­ry scars on their hearts till the end of their lives. Nev­er­the­less, we decid­ed to put the war behind as life goes on and we must main­tain nor­mal rela­tions with all our neigh­bours. Hard as it is, we are cop­ing because one can­not live in his­to­ry. One must live in the future. Law­suits against war crim­i­nals regard­less of their ori­gin and the fact that those who have done evil have been brought to pun­ish­ment sig­nif­i­cant­ly helped us make this step. We have rebuilt the hous­es dam­aged in the war irre­spec­tive of whom they belonged to, hop­ing their own­ers will return to their birth­pla­ces. The proc­ess is slow, as due to the eco­nom­ic down­turn, there are not enough jobs right now, but we believe that things will change in the future.
- In this regard, how is Cro­a­tia going to solve its eco­nom­ic issues? It is a fact the coun­try is cur­rent­ly strug­gling.
- We have tak­en a num­ber of unpop­u­lar, yet urgent meas­ures. For exam­ple, we have raised VAT to 25% from 23%. We have made a start but we have yet to extend and car­ry through reforms in admin­is­tra­tion, to reduce the num­ber of clerks, trans­fer­ring peo­ple to indus­try and retail, to slash the gov­ern­ment budg­et def­i­cit. We are also fac­ing chal­leng­ing nego­ti­a­tions with the unions over curb­ing some social ben­e­fits such as the right to some com­pen­sa­tions and a 13th month sal­a­ry among oth­ers.
- What is hap­pen­ing in the area of priv­a­ti­za­tion?
- We have made a cru­cial mis­take, car­ry­ing out priv­a­ti­za­tion amidst war and it most­ly fail­ed to be done in a trans­par­ent way. And this is exact­ly why a few years ago when we were chang­ing the con­sti­tu­tion, we decid­ed that there will be no time-lim­it in cas­es relat­ed to war­time prof­it­eer­ing. So, any priv­a­ti­za­tion deal that there is a sus­pi­cion of being improp­er or ille­gal will be reviewed. We have many cas­es when dur­ing the war, the new own­ers fired all work­ers and sold the sites.
- How will Cro­a­tia, aft­er it joins the EU, work with the oth­er former Yugo­slav coun­tries, which are still can­di­dates?
- The issues we still have are bilat­er­al but we are mak­ing every effort to over­come them. It is of vital inter­est to us to see our neigh­bours join the EU aft­er they have ful­filled the require­ments. A year ago, we even gave them all doc­u­ments nec­es­sa­ry for EU mem­ber­ship in Cro­a­tian so that they do not have to trans­late them again. We will work with our neigh­bours under some region­al pro­grammes as in pol­i­tics, like in real life, it is good to have a neigh­bour in good health and with­out prob­lems. Look­ing at Europe's map, we see an area in the mid­dle of the EU, still not a mem­ber of the Union. It will be good to have this area join the Union. And this will be ter­ri­to­ri­al con­sol­i­da­tion rath­er than enlarge­ment. The West­ern Bal­kans can­not remain some grey spot on Europe's map.
- How, in par­tic­u­lar, is Cro­a­tia going to work with Bos­nia and Herze­gov­i­na, which is the big­gest pres­sure point in the region?
- Bos­nia must resolve its prob­lems on its own and we are ready to offer help in any­thing they need, as Cro­ats there are a con­sti­tu­tive pop­u­la­tion. We are will­ing to help Bos­nia and Herze­gov­i­na not as a teach­er who is offer­ing gui­dance, but as a part­ner who is offer­ing a hand togeth­er with oth­er EU Mem­ber States and the inter­na­tion­al com­mu­ni­ty.
- How has Bul­gar­ia helped Cro­a­tia on its way to EU mem­ber­ship?
- You have helped us by being can­did with us. You point­ed the mis­takes you had made and thus pro­tect­ed us from mak­ing the same mis­takes. It is eas­ier to talk to some­body who has been through the same prob­lems as you.
- Cro­a­tia has one of the most strik­ing sea­side are­as in Europe. How has Cro­a­tian tour­ism devel­oped aft­er the war?
- We have tak­en great care not to over­build the sea­side with hotels and hous­es in order to keep and pre­serve indeed this Adri­at­ic pearl. Mean­while, we have built good infra­struc­ture - high­ways from the Ser­bi­an, Hun­ga­ri­an and Slo­ve­ni­an bor­der to the sea­side. We have also tried to make it eas­ier for tour­ists from remote des­ti­na­tions such as Japan and the US to reach our coun­try, aft­er all, reach­ing Cro­a­tia from Europe by car is sim­ple. As a result, despite the eco­nom­ic cri­sis 2011 saw an increase of 10% in the num­ber of tour­ists to some 9 mil­lion against 2010. And this is a huge num­ber, tak­ing into account the fact that Cro­a­tia has a pop­u­la­tion of 4.5 mil­lion. We have yet to esti­mate the prof­it. We are also try­ing to devel­op the inte­ri­or as a tour­ist des­ti­na­tion. We do not have good ski resorts but what we do have are 8 nation­al parks and many pla­ces suit­a­ble for rural and envi­ron­men­tal tour­ism.
03.03.2012. | Press releases