Новини

Регионалното сътрудничество - приоритет за Хърватия в ЕС

Ние не се съмнявахме, че хората няма да бъдат против влизането в ЕС. Хората, които подкрепиха влизането на Хърватия в ЕС се надяват, че ще се подобри спазването на законите и наредбите, ще се подобри опазването на околната среда, ще се подобри качеството на образованието и ще се подобри борбата срещу корупцията. Това са някои от причините заради които хората искат да влезем в ЕС. Така посланикът на Хърватия у нас Н.Пр. Данийела Баришич коментира одобрения от хърватите референдум за приемането на страната в ЕС в предаването "Събота 150".

Когато станем пълноправен член на ЕС първият приоритет за нас ще бъде регионално сътрудничество. Това ни е необходимо. Също така имаме няколко други стратегии за енергетика и околна среда, обясни тя.

От 1 юли 2013 година ние ще станем държава-членка с дерогация, т.е. тези, които не изпълняват всички условия. Ние започнахме подготовка за Шенген още преди няколко години и това не ни създаваше проблеми, коментира Н.Пр. Данийела Баришич.

Според посланика общите интереси между България и Хърватия са предимно в сферата на регионалното сътрудничество. И на вас и на нас ни е много важно тези страни да вървят по пътя си за интеграция към ЕС. Ние съвместно признахме Националния съвет на Либия през лятото. Също така вие правите много за страните от Арабската пролет и ние също имаме интерес в тази сфера, защото, както и вие, в миналото имахме по-добри отношения с някои от тези страни. С това мислим да помогнем на ЕС и ЕК да си вършат работата по-добре, каза тя.

Ние имаме проблем с чуждестранните инвестиции, които спадат. Вие сте по-добре във финансово отношение от нас. Ние имаме по-голям дефицит, обясни посланикът на Хърватия у нас.

„Вчера хърватските граждани дадоха своята подкрепа за това страната им да се присъедини към ЕС. Този положителен резултат от референдума е плод на усилията на хърватското общество и политическите лидери по пътя към Европа. Щастлив съм, че през 2013 г. нашето европейско семейство ще се увеличи до 28 държави, от които още една – от региона на Югоизточна Европа”, това каза министър-председателят Бойко Борисов по повод резултатите от референдума за членство на страната в ЕС. „Членството на Хърватия в ЕС е окуражителен сигнал към страните от Западните Балкани. То е доказателство, че със сериозни реформи, с подкрепа за регионалното сътрудничество и добросъседските отношения, присъединяването към ЕС е възможно. България ще предприеме възможно най-скоро стъпки за ратифициране на договора за присъединяване на Хърватия”, допълни още премиерът Борисов.

На 9 декември в София тържествено е отбелязано подписването на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз

По случай подписването на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз, днес, 9 декември т.г. в София се състоя прием, организиран от Посолството на Република Хърватия в България и Посолството на Република Полша в България, като председателстваща страна на ЕС, с помоща на Информационен офис на Европейския парламент и Представителството на Европейската комисия в България. Символично, приемът се състоя в залата на информационния център на ЕС в София, където се събраха представители от институциите на ЕС в България, посланици и дипломатически представители на страни членки на ЕС и ЕИП (Норвегия и Швейцария), дипломатически представители на страни кандидати и аспиранти за членството в ЕС, както и от страните на Източното партньорство. На приема имаше представители от Министерството на външните работи на Република България, от Народното събрание, от Кабинета на президента на Република България, от Кабинета на министър-председателя на Република България, както и представители на медиите.

В понеделник на 31 октомври т.г. съгласно Кодекса и Закона, президентът на Република Хърватия Иво Йосипович разписа изборите за Хърватския Парламент. Те ще се проведат на 4 декември в Хърватия и на 3 и 4 декември од седем до деветнадесет часа в чужбина. „За всяко демократично общество изборите са изключително събитие, в което гражданите определят кой ще управлява в държавата и какво ще бъде бъдещето на нашата родина. И във времето на най-голямата криза, изборите могат да бъдат поврат към нов оптимизъм и полет. Вярвам, че това могат да бъдат предстоящите избори. Това зависи от вас гражданки и граждани, но зависи и от участниците в изборите: коалиции, партии и от независими листи. За да бъдат изборите истински демократични, участниците в изборите трябва отговорно да водят кампаниите си, фокусирайки се на ключови въпроси на общественото развитие, излизане от политическата, икономическата и морална криза, на бъдещето на Хърватия в Европейския съюз, на мястото ни на глабалната световна сцена и ролята в регионалното обкръжение.”

Обръщение на президента Йосипович по случай парламентарните избори

В понеделник на 31 октомври т.г. съгласно Кодекса и Закона, президентът на Република Хърватия Иво Йосипович разписа изборите за Хърватския Парламент. Те ще се проведат на 4 декември в Хърватия и на 3 и 4 декември од седем до деветнадесет часа в чужбина. „За всяко демократично общество изборите са изключително събитие, в което гражданите определят кой ще управлява в държавата и какво ще бъде бъдещето на нашата родина. И във времето на най-голямата криза, изборите могат да бъдат поврат към нов оптимизъм и полет. Вярвам, че това могат да бъдат предстоящите избори. Това зависи от вас гражданки и граждани, но зависи и от участниците в изборите: коалиции, партии и от независими листи. За да бъдат изборите истински демократични, участниците в изборите трябва отговорно да водят кампаниите си, фокусирайки се на ключови въпроси на общественото развитие, излизане от политическата, икономическата и морална криза, на бъдещето на Хърватия в Европейския съюз, на мястото ни на глабалната световна сцена и ролята в регионалното обкръжение.”

Президентът Йосипович изпрати поздравително писмо до новоизбрания президент Плевнелиев

Президентът на Република Хърватия Иво Йосипович изпрати поздравително писмо на Росен Плевнелиев, новоизбрания президент на Република България. 'По случай Вашето избиране за президент на приятелската Република България, от името на гражданите на Република Хърватия и лично от мое име, с задоволство Ви изпращам искрени и сърдечни поздрави. В изпълнението на тази отговорна длъжност Ви пожелавам много мъдрост, сили и успех за напредъка на Вашата страна и за благоденствие на всички нейни граждани.

Посланикът на Република България на прощално посещение при Президента Йосипович

Президентът на Република Хърватия Иво Йосипович прие Н.Пр. д-р Иван Сираков, посланик на Република България в Република Хърватия. По случай завършването на мандата като посланик в Хърватия, президентът Йосипович връчи на посланика на Република България орден „Red kneza Branimira s ogrlicom” за значителен принос за развитието на добрите отношения между Република Хърватия и Република България.

Загребското училище по икономика и менижмент се представи на международния панаир за образование под надслов „Education Beyond Borders“, в София от 21 до 23 октомври в НДК

Организиран от Bery Group Bulgaria, тазгодишен панаир за образование събра в София представители от образователните институции от повече от 28 държави, а проектът е подкрепен от страна на Европейския съюз в рамките на програмата CORDIS & TED и е реализиран с помоща на Опчина София и държавни образователни институции от много държави. Всяка година този панаир събира водещи световни университети и езикови училища. Панаирът е посетен от около 15000 български студенти и като цяло добре е проследяван от медиите.

Посланичката на Хърватия гледа всички БГ сериали

Кабинетът на хърватската посланичка Даниела Баришич е семпъл и същевременно закачлив - като самата си стопанка. Около бюрото на младата дама, отрупано с документи, цари артистична атмосфера. Край хърватското национално знаме са наредени картини на известни художници от родината й. Зад гърба й на стената има само две неща - дървен герб на Хърватия и картина на глаголицата.
Защо пък глаголицата? Картината е от изложба от май 2010 г. в Народното събрание, организирана от българина Коста Костов, който живее в Хърватия от 45 години. Дипломатката не крие интереса си към историята и към връзките между България и Хърватия през вековете. Припомня, че в някои части на страната й пишат на глаголица до XIX век. Подарява ми и книгата на Иван Божилов “България и Дубровник. Договорът от 1253 г.”. Разказва, че тя самата като ученичка е имала часове по кирилица, затова сега не й е трудно да чете на български.
До бюрото са наредени снимки. Най-любимите си хора обаче - сина Вйекослав и съпруга Хрвойе, посланичката пази в компютъра си. Има снимка от Банско, били там да гледат хърватския скиор Ивица Костелич. Самата дипломатка не кара ски.
“Аз съм от Далмация, от морето, харесвам да е слънчево и горещо”, смее се тя.
Даниела Баришич е родена в градчето Шибеник, зодия Везни. Завършва гимназия в Сплит. Там следва и икономика. После се премества в Загреб и специализира политически науки в университета. От 1995 г. работи в пресцентъра на хърватското президентство. През 2001 г. става негов шеф и говорител на президента Стипе Месич. Остава на тази длъжност до края на 2008 г., а от 2009 г. започва дипломатическата й кариера в България. Баришич има много хубави спомени от Месич. “Бях с него на всички посещения извън държавата, Натрупах голям опит.”
За първи път е била в България на посещение с хърватския президент през 2003 г. Когато слезли близо до Докторската градина, много й харесало и решила, че може да живее там. После се връща като посланик и живее в същия район на някогашна аристократична София.
Правя комплимент на посланичката, че много добре говори български. "Мисля, че синът ми не е много съгласен с това", отговаря тя през смях. Вйекослав сега е на 14 години и учи в италианския лицей в Горна баня. "Много е доволен, аз също", хвали се посланичката. Когато пристигнали в България през януари 2009 г., бил по средата на 5-и клас. Той сам предпочел частно училище в Горна баня вместо английското. Дипломатката се притеснявала, тъй като той не знаел български, не можел да пише и на кирилица. “Нищо, нищо, ще се справя”, успокоявал я той. И се справил отлично. След година и половина решил, че ще се прехвърли в държавното училище в Горна баня. “Аз съм много щастлива, гордея се с него”, хвали се тя.
Голямата страст на дипломатката е четенето. “Нямам проблем, когато чета на български - книги, вестници, всичко.” Първата й книга била “Мисия Лондон”. Миналата година вече я превели и на хърватски, гледала е и филма. Любими са й книгите за историята на България. През свободното си време обича да обикаля книжарниците в София. Купува си предимно български книги. Дори от мол се връща с по 4-5. Мъжът й винаги й казва, че другите жени си купуват обувки, а тя - книги. “Къде ще ги поберем всичките”, чудел се той.
Винаги вечер гледа трите новинарски емисии - ТВ 7, Би Ти Ви и БНТ. Не е любителка обаче на сутрешните блокове. "При вас е обратното - винаги канят политици в сутрешните блокове, а при нас те са вечер”, обяснява тя.
Посланичката следи отблизо всички български сериали - "Столичани в повече", "7 часа разлика", "Под прикритие". Разказва ни, че “Стъклен дом” през лятото се излъчвал и в Хърватия
Хората го харесвали. Дипломатката е запален тв зрител, следи и "Пълна лудница", "Комиците". Само музикалните конкурси не гледа. Не следи и футболни мачове. Почитателка е обаче на отбора “Хайдук” (Сплит), където треньор в момента е Красимир Балъков. Дипломатката следи отблизо новото българско кино. Много й харесал "Светът е голям и спасение дебне от всякъде", но е гледала и другите филми.
Баришич не държи на дизайнерските дрехи. Обича обаче много сребърни бижута. Любимо й е т.нар. Шибенско копче. “И тук имате много хубаво сребро. Обичам да обикалям малките галерии за сребърни бижута.”
Въпреки че има прекрасна фигура, дипломатката не спортува. “Занимавах се като малка - плуване, гимнастика, баскетбол и хандбал”. Сега предпочита хубавата книга с чаша кафе през свободното време. Не е готвачка, край печката се изявява съпругът й. Понякога той готви дори за гостите на прием - например традиционните хърватски банички с картофи.
Дипломатката била на почивка в Несебър със семейството си, много им харесало. Била впечатлена обаче от броя на струпаните хотели около Слънчев бряг. В Хърватия успели да опазят бреговата ивица с малки хотели с помощта на закон. Била впечатлена от Жеравна, посетила и Арбанаси. “Знаете ли, една част от нашия град Задар на Адриатическо море също се нарича Арбанаси”, разказва тя. Обича много и Пловдив, особено стария град. “Има нещо средиземноморско в този град, всички хора са навън, по кафенетата, много е хубаво...”

Цветята са в “кошара”, а пчелите в “кошница”

Има думи на български и хърватски, които звучат еднакво, но всъщност имат различни значения, обяснява посланичката. Когато хърватите казват, че някой е "вреден", това означава, че много работи. На хърватски "меч" е всъщност футболен мач. А "мач" за тях пък е оръжие, смее се Баришич. Същото е и с "кошара" и "кошница". "Кошницата при нас е за пчелите, а кошарата е за цветя." Само българите и хърватите използват думата вла", останалите на Балканите казват "воз", обяснява дипломатката. (24часа)

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1077568