- Published: 16.02.2012.
Данийела Баришич, посланик на Хърватия: Показахме, че законът е един и същ за всички
Данийела Баришич, посланик на Хърватия: Показахме, че законът е един и същ за всички
Данийела Баришич е посланик на Хърватия в България от 2009 г., като преди това е началник на кабинета на хърватския президент в продължение на близо осем години. За "Дневник" тя разказа за трудностите пред страната й по пътя към членството в Европейския съюз, за предизвикателствата, които предстоят и за целите на Хърватия.
Данийела Баришич, посланик на Хърватия: Показахме, че законът е един и същ за всички
Данийела Баришич е посланик на Хърватия в България от 2009 г., като преди това е началник на кабинета на хърватския президент в продължение на близо осем години. За "Дневник" тя разказа за трудностите пред страната й по пътя към членството в Европейския съюз, за предизвикателствата, които предстоят и за целите на Хърватия.
Хърватското правителство съобщи, че ще въвежда нови данъци, свързани с балансиране на бюджета, съкращаване на разходи, всичко, за което се говори в Европа вече няколко години. Как Хърватия се справя в това време на криза?
– Вдигнахме ДДС от 23% на 25% миналата седмица и се надяваме, че ще се справим с данъчната тежест – да я разпределим по-добре, за да не е повече върху по-бедните, отколкото върху тези, които имат пари, и се надяваме, че ще улесним новите чуждестранни инвестиции. Всички ние разчитаме на нови чуждестранни инвестиции. Надяваме се да облекчим достъпа им до администрацията, защото администрацията винаги е затрупана с много неща и винаги всичко се бави. С тези нови правила ще опитаме да облекчим поне инвеститорите, за да могат по-бързо да получават всички разрешения и т.н. Правителството обеща, че няма да се повишат цените на битовите стоки и услуги, нека да видим какво ще стане.
На последната крачка сте пред ЕС, остава само държавите членки да ратифицират присъединителния ви договор. Кои бяха най-трудните моменти за Хърватия по този дълъг път?
– От започването на преговорите през октомври 2005 г. до закриването им на 30 юни 2011 г. най-трудното беше правосъдието. Както и конкурентоспособността, защото имаме проблем с корабостроителниците. Имахме пет или шест и те през последните години получаваха държавни субсидии, а това не е позволено според правилата на ЕС и сега трябва или да ги преструктурираме, или да ги продадем, или да се ликвидират. Проблемът е в това, че препитанието на много семейства беше свързано с тези корабостроителници и това е така да се каже повече социален проблем, отколкото проблем на пазарната икономика, но трябва да се справим.
Що се касае до правосъдието, когато обявихме независимост, след това четири години имахме много тежка война и освен че трябваше да се превърнем от социалистическа държава в държава, която спазва всички човешки права, правилата на демокрацията и пазарната икономика, трябваше да се справяме и с войната, което беше много трудно, така че някои процеси се забавиха. Също като при вас и при нас стоеше въпросът за прозрачността на номинациите на съдиите, за процесите на избирането на съдии и т.н. За последните две или три години мисля, че се справихме добре. Имаше политическа воля за справяне с корупцията и организираната престъпност и решихме, че няма недосегаеми.
Знаете, че при нас и бившият министър-председател влезе в затвора. Сега е на свобода под гаранция, но срещу него се водят четири-пет съдебни процеса. Имаме и вицепремиер, който също беше вкаран в затвора и срещу когото също има съдебни процеси. Това показа на всички наши граждани, че законът е един и същ за всички. Не си защитен от законите дори ако имаш някаква голяма политическа роля. Това не е нещо само за медиите или само мечта – това нещо съществува. Всички могат да видят, че правилата и законите са едни и същи за всички, никой не е недосегаем. Беше жизненоважно да покажем на гражданите, че няма как да се укриеш от закона.
Реализацията на тази политическа воля ли направи така, че Хърватия да не бъде подложена на мониторинг по механизма за сътрудничество и проверка, прецедент в България и Румъния?
– Винаги един процес по разширяване влияе и на следващия процес. Всички правила, които не бяха толкова ясни или твърди, се прилагат на следващия. И при нас беше така за всичките 35 глави, по които трябваше да преговаряме. Имахме около 350 бази за сравнение при отварянето и при затварянето на преговорите, което беше много трудно, но в крайна сметка беше полезно за нас. Тъй като имахме план и отбелязвахме свършеното, знаехме какво трябва да правим, знаехме докъде сме стигнали и какво още трябва да направим.
Всички тези планове за действие не оставаха само на хартия, трябваше да покажем, че има резултати от всички тези планове. Бяхме откровени с всичките си партньори в ЕС. Те можеха да виждат пътя на напредъка, какви са резултатите, бави ли се нещо, какво трябва да направим, и ако нещо се бави, какво трябва да направим, за да стане по-бързо или по-скоро. Оказа се, че може би беше по-трудно, но много полезно.
Казахте кое е било трудното. А кое беше лесното?
– Всяка от тези глави беше трудна по свой начин. Правосъдието беше по-трудно например от образованието или някои други глави, но всяка имаше своите трудности. При нас може би беше по-лесно, защото още когато бяхме част от Югославия, ние бяхме по-открити към Запада. Можехме да пътуваме, имахме паспорти, туристите идваха при нас – предимно от Германия, Австрия, Италия. Ние знаехме какво ни очаква и бяхме много повече свързани с тази стара демократична Европа и някои неща не бяха толкова нови за нас. Знаехме правилата, които спазват те и ще се налага да спазваме и ние. Ние бяхме запознати, за нас не беше някаква terra incognita (непозната територия – бел.ред.), не си казвахме - "добре, сега сме тук някъде и не знаем нищо". Затова ни беше може би малко по-лесно. И още нещо – нашата икономика още в съвременна Югославия –да, тя беше социалистическа, имаше тези петгодишни планове също като и при вас, но тя не беше изключително планова, тя имаше и някои черти, макар и малки, от пазарната икономика.
Така че знаехме какво трябва да направим, за да се справим още по-добре. И през всичките тези години на прехода, тези 20 години, ние бяхме свързани със страните от ЕС – 70% от чуждестранните инвестиции идваха оттам, туристите идваха оттам, всичко ни свързваше с ЕС. Винаги се чувствахме като част от Европа и сега присъединяването е като завръщане у дома. За кратко време – да, 20 години са кратко време за една държава, но като човешко време е много – като се вземе предвид, че през тези 20 години обявихме независимост, четири години водихме война и си върнахме териториите и свободата, присъединихме се към НАТО, а сега ще станем член на ЕС, мисля, че за 20 години постигнахме много.
Това връщане към Европа ли накара две-трети от хърватите да кажат "да" на членството в ЕС?
– Да, точно на това.
А на какво дължите това, че по-малко от 50% излязоха да гласуват?
– Имахме парламентарни избори през декември и може би на хората малко им омръзна да ходят да гласуват. Има и още нещо. При нас е възможно и хърватите в чужбина да гласуват. От тези хора, които живеят в другите държави, включително Австралия, Нова Зеландия, Америка и т.н., само около 3.5% излязоха пред урните, така че вероятно в Хърватия броят на гласувалите е по-голям.
Също така хората виждат, че в ЕС има проблеми и може би малко се страхуваха за това какво ще стане с нас, защото влизаме в едно семейство, което има много проблеми. Но, от друга страна, дори да го отричаме, няма как тези проблеми да не ни касаят. Накрая хората решиха, че каквото ще бъде за всички, така ще бъде и за нас. Няма как да сме изолирани като едно малко островче. Няма как да сме обетована земя и да живеем хубаво, а около нас да не е така.
Какви са очакванията на хърватите от ЕС?
– Когато правиха социологическите проучвания преди референдума, две трети от гражданите казаха, че смятат, че когато се присъединим, всички закони и правила ще се спазват по-добре. Образованието ще бъде по-добро, околната среда ще се пази по-добре. И там някъде на четвърто или пето място бяха икономическите ползи или по-добър живот.
За нас най-важното нещо беше правилата да са едни и същи за всички нас. Това ни беше нещо като опора – ние винаги се стремим нашите деца и внуци да живеят по-добре от нас. Това си мислехме – нашите деца и внуци ще могат да ходят, където пожелаят в ЕС, в която страна пожелаят, стига да има едни и същи правила – ако си добър, ще можеш да си намериш работа и да учиш в университета в Германия или в Англия, но за всички ще има едни и същи възможности. Това за нас беше нещо много важно.
Освен по преговорните глави вие вече работите и по други елементи от законодателството си, за да го пригодите към това на ЕС. Например вече работите и по другата чувствителна за България тема – Шенген.
- Да, ние работим по Шенген още от няколко години, защото нашата най-дълга граница е с Босна и Херцеговина – повече от 1000 километра. Затова отдавна започнахме да правим гранични пунктове и спазваме правилата, свързани с това, и се справяме добре. Съгласно преходните разпоредби ще можем да запазим някои от тези гранични пунктове, които са същите като тези за Шенген. Знаем, че трябва да спазваме всички правила и закони, свързани с Шенген, защото един ден ще бъдем външната граница и на ЕС.
Споменахте Босна и Херцеговина. Хърватия няколко пъти заяви, че с влизането си в ЕС ще продължи да предава щафетата на останалите балкански държави и ще съветва и помага за бъдещото разширяване. Защо това е толкова важно за вас?
– Също както и при вас. За нас е много важно този регион да бъде стабилен и проспериращ. Няма как ние да бъдем стабилни, ако тук има нестабилност и проблеми. Това е съвместна работа за нас и България. Приоритет е да работим по европейското разширяване тук на Балканите.
Важно е съседите да поемат пътя към ЕС, и те да имат същите възможности като нас. Ние няма да им станем покровители и да казваме "тук да, тук не", но винаги сме насреща и те могат да ни питат. Ние предоставихме на тези държави преведените документи, достиженията по право на ЕС – за да им бъде по-лесно. За тях е по-лесно да се обърнат към нас или към вас и да попитат за някои неща: "Къде сгрешихте вие? Кажете ни, за да не повторим грешката." Това ще е най-доброто, когато влезем в ЕС. Ние разбираме по-добре защо някои проблеми станаха толкова големи или защо нямат сила да се справят с някои проблеми толкова добре, колкото някои други страни в ЕС.
Приличаме си по манталитет и когато някой те разбира по-добре, можеш да му се довериш още повече. Това е задача и за нас, и за България – да помогнем на този регион, защото преминахме по един и същ път, защото през тези години на прехода всички вървим от социалистически страни към страни с пазарна икономика.
Страните от Централна и Източна Европа също имаха проблеми, но те са по близо до някои от старите и силни държави и може би им беше по-лесно.
Като заговорихте за Балканите – в момента Гърция е в пламъци (Интервюто беше взето в понеделник сутрин - бел.ред.). Комуникирате ли с гръцкия посланик? Какво мислите за ситуацията там?
– Гръцките проблеми са проблеми и на ЕС. Моето лично мнение е, че само повече интеграция може да ни спаси от такива проблеми и само с повече интеграция можем всички ние да се справим, включително и Гърция. Защото ако сме в един и същ съюз, трябва да си помагаме. Нормално е, това е двупосочен процес. Няма как да помагаш на някого, който не иска да помага. Аз виждам, че те полагат много усилия, за да се справят с тази криза.
Да, трудно е, но след тези трудни времена винаги идва нещо по-добро. Винаги в най-големите кризи се поражда нещо добро. Така е било винаги през историята, мисля, че така ще стане и сега. Може би съм голям оптимист, но мисля, че няма как иначе да решим тези проблеми. Няма как да кажем "нека те си останат отвън". Живеем в глобализиран свят и няма как да не ни касаят проблемите на останалите държави, независимо дали са близо или далеч. В крайна сметка земята е кълбо, винаги проблемът, ако не е решен, ще дойде и до нас. Няма как да се справим без това.
Човек трябва да е оптимист. Разбира се, не можеш да си краен оптимист и през розовите очила да не можеш да видиш проблемите. Когато обаче видиш такива, трябва да седнеш на една маса с останалите и в крайна сметка ще ги решите. Най-лошото е, ако кажеш "не, това не е мой проблем" – той само ще стане по-голям. Когато заедно седнем да решаваме проблемите, рано или късно ще намерим решение.